из "В очакване на Господа" Паул Минк
Битие 48:14, 17-19
В Израел първородният е главният наследник и носител на благословението. Но Бог е суверенен. Той върши онова, което Му харесва и изпълнява това, което е решил в Своята премъдрост. Още преди раждането на Яков и Исав Бог бе казал, че по-големият ще служи на по-младият. Исаак знае добре, че благословията се пада на Яков, но понеже мисли по човешки и понеже обича да яде дивеч, иска да благослови Исав. Знаем, че Яков си извоюва благословията с хитрина, така че тази история му е до болка позната. Тя е част от неговия живот. Той я бе приел в сърцето си, защото когато Бог Му показа, че Ефрем има предимство пред Манасия, въпреки че Манасия е по-големият, той преди самия акт на благославяне постави дясната си ръка върху Ефремовата глава, докато лявата му почиваше върху главата на Манасия. Йосиф вижда това и то е нещо лошо в очите му, но Яков не се чувства задължен пред сина си, а пред Бога! Това е особено важно. Ако нашето благословение трябва да бъде истинско благословение, тогава е важно да благославяме по Божия воля. Истинските Божии служители не са длъжни на хората и не се съобразяват с мнението им, а вършат онова, което Бог очаква от тях.
Можем да се запитаме: защо Бог избира Яков и Ефрем, въпреки че благословът се пада според тогавашния обичай на Исав и Манасия? По този начин Бог не действа ли своеволно? Не. Бог не своеволничи, а работи според Своето Божествено предунание. Апостол Павел ни свидетелства за това, казвайки следното в посланието към Римляните 8:29: "Защото, които предузна, тях и определи да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя." Следователно Бог не прави своеволно Своя избор на милост, както смятат привъжнениците на едно калвинистко учение за преопределеността , той като Той наистина иска да бъдат спасени всички хора, стигайки до познание на Истината. Много повече, Бог знае още от самото начало кой ще Му предаде живота си и кой не. А тези, които Той е предузнал, Той ги е и предопределил да бъдат съобразни с образа на Сина Му. Хората могат да се заблуждават, но Бог никога! Хората могат да вземат грешни решения, дори и тогава, коагто се придържат към добрите традиции, обаче Божието решение е вечно. Призвани по Божия воля, ние никога няма да съжаляваме и да бъдем разочаровани от пътя, по който Той ни води. Бог не само вижда последователността на наследниците, но Той вижда и сърцата, вижда и бъдещето.
Това е валидно и за нас, защото ако искаме да сме съучастници в Божието благословение, сърцата ни наистан трябва да Му принадлежат!
15 март
Из "В очакване на Господа" от Паул Герхард Минк
